Рицарите: Сид Кампеадор
Името на най-прочутия испански рицар за цялата Реконкиста (717-1492) е Родриго Диас де Вивар, или по-кратко: Руй Диас.
Роден е сред 1041-ва и 1057 г. в Бургос. Той бил кастилски аристократ, посредством своите подвизи издигнал се до народен воин на Испания. Нарекли го Ел Сид. Герой е на доста испански национални митове и предания, поеми, романси и драми, също и на фамозната покруса на Корней.
Ел Сид служел в двора на кастилския цар Санчо II (упр. 1067-1072). Помогнал му да победи против кралския брат Алфонсо Леонски в борбата при Галпехара. Въпреки това, Санчо II скоро бил погубен. След неговата гибел крал станал брат му Алфонсо VI.
При него Ел Сид бил назначен за главнокомандващ (алферес) на кастилската войска. Но преди този момент Сид предиздвикал крал Алфонсо да се закълне, че не е отговорен за предателското ликвидиране на брат си.
Ел Сид извоювал доста военни победи в живота си. Алфонсо завиждал на известността му измежду народа и връзките им станали доста обтегнати. Дори бракът на Сид с племенницата на краля – доня Химена, не ги подобрил.
До известно време Сид оставал главнокомандващ на кастилската войска. Но през 1079 година той, дружно с войската на Ал Мутамид – емира на Севиля, победил армията на владетеля на Гранада Абдула.
За злощастие, в двора на Абдула бил граф Гарсия Ордонес, любимец на крал Алфонсо. Графът бил покорен. Скоро по-късно Ел Сид нападнал Толедо. Но Алфонсо от дълго време бил сложил този град под своя протекция. Затова през 1080 година кралят прогонил Сид. Той отишъл на работа при емира на Сарагоса, като сполучливо воювал срещу рубрика на Барселона Рамон Братоубиеца и против краля на Арагон Санчо Рамирес. За военния си гений Ел Сид получил прозвището Кампеадор (Победител).
През 1086 година войските на арабската династия на Алморавидите нахлули в Испания, разгромили кастилската войска и завладяли цяла Андалусия. През 1087 година Алфонсо, подложен в безнадеждност, призовал Сид на помощ.
Теренът, където се е намирала къщата му. Паметникът е повдигнат през 1784 година Снимка, направена в Бургос, ок. 1865-1892. Снимка: Уикипедия
Пълководецът се захванал за работа. През 1089 година той победил емира Ал Кадир и го принудил да заплаща голям налог. През 1094 г. превзел Валенсия и станал неин шеф.
Всички опити на Алморавидите да си върнат Валенсия приключили с техните провали в борбите при Куарте (през 1094 г.) и Байрен (през 1097 г.).
Така Сид (от арабското фолклорно „ сиди “ – „ господарю мой “) придобил именити черти. Той станал пример на самоуверен рицар, съчетаващ храброст и човещина, тъй като воювал както срещу християнските тирани, по този начин и против арабските. След гибелта си през 1099 г. Сид се трансформирал в народен воин, възпяван в стихове и песни.
Смята се, че преди последната си борба против арабите Родриго бил смъртно ранен с отровна стрела. Жена му облякла мъртвото тяло в доспехи и го завързала върху седлото на коня – по този начин армията му не схванала за гибелта на предводителя си и бойният дух на бойците се запазил до победата…
През 1919 г. в катедралата в Бургос били препогребани останките на Ел Сид и брачната половинка му доня Химена. Също тук от 2007 година се намира „ Тизона “ – мечът, за който се твърди, че принадлежал на Сид.
Още през XII век се появила поемата на латински Gesta Roderici, която изобилства с препратки към подвизи от Античността. Подвизите на героя послужили като сюжет за „ Песен за моя Сид “ (Cantar de mio Cid) – епична поема, написана на кастилски език. В нея се наблюдава очевидното въздействие на френската „ Песен за Роланд “. Историческите събития се отразяват покрай действителността и читателят ясно схваща какъв е бил животът на един странстващ рицар по границите на Испания в онази ера. Съдбата на Сид Кампеадор послужила като основа за нещастието на френския драматург Пиер Корней „ Сид “ (1636), основана на пиесата на испанския писател Гилен де Кастро. На собствен ред по пиесата на Корней е написана опера от френския композитор Жул Масне. Английският поет Робърт Саути през 1808 година разгласил „ Хроника за Сид “, в която преразказал испанските романи за Сид Кампеадор.
Днес „ Тизона “ (исп. Tizona ) – мечът на Ел Сид, е национално богатство на Испания. Сид го лишил от арабския емир Букар, който победил. Сега мечът е изложен в Музея на Бургос.
Другият меч на Сид Кампеадор – „ Колада “, е по-малко прочут. Испанският епос споделя, че Сид го взел от граф Рамон Братоубиец, който също победил. За страдание, в по-късни епохи мечът бил неумело преправен на шпага, като заменили ефеса му и той изгубил истинския си тип.
